Всеки от нас се затваря сам в свой собствен свят.
там всеки пази мечтите си и се бори за тях.
но все някога този свят се срива.
пред очите ни мечтите ни си отиват....
КРАЙ!!!виждаш как всичко се оказва...нищо
и пак си мислиш:"дали не е по-добре без мечти?"
иска ти се да захвърлиш всичко...просто да се обърнеш и да си тръгнеш...да отидеш някъде сам,за да останеш със себе си,но... естествено не можеш...ти имаш отговорности!!!ти трябва да останеш тук...въпреки че не си намерил своето място.ти просто нямаш такова
не и тук,не и сега...но ТРЯБВА да останеш...да се бориш...до край... но къде е този край?кога ще свърши всичко това?!
Ние мечтаем-това е заложено в човешката природа...
но забравяме едно важно нещо:не можем да затворим света в мечтите си.Ние не сме богове за да променяме света така че всичко да е красиво.И затова в един момент всичко се срива. Няма значение кой си и от къде си,ти знаеш какво е да видиш мечтата си унищожена...
В нас е заложено да мечтаем.Като деца мечтаем да сме космонавти,президенти, балерини/модели...След това мечтите ни стават "сериозни":да си намерим хубава работа,да сме богати и известни,да открием любовта...Но не винаги става така.
Ние мечтаем и всяка мечта се срива пред очите ни.Защо?!Знаеш ли отговора?Не.Аз също.
Знам само че не трябва никога да спираме да мечтаем...Дори и да не станем такива каквито искаме,дори и да не стане това което трябва...Не трябва да губим надежда...защото тя е в нас.
Мечтите са за това да не загубим надежда...колкото и да е трудно.Ч/з мечтите си ние се учим да се борим-бавно,трудно и по най-гадния начин ние научаваме жестокия урок наречен живот...и с още по-голямо настървение ние се борим за да успеем.Макар животът да ни учи на смиреност ние ставаме по-настоятелни,той ни учи на търпение а ние все припираме да е днес,да е сега...
И докато правим това ние няма да видим мечтите си изпълнени...защото трябва да изчакаме.
Трябва да чакаме този подходящ момент в който да се намесим и да променим нещата...
и точно в този момент ще видим че не всичко е било напразно,че не сме се борили без причина...но трябва да изчакаме...да се научим да слушаме живота,а това е трудно,нали?
и все пак...нужно ли е всичко да стане днес?ти казваш че утре може да не сме живи,но това значи само че има основателна причина мечтите ни да не се изпълнят...това че не се е случило днес не трябва да ни отказва,защото може да пропуснем моментът които идва на следващия ден!!!Това че не е днес не значи че няма да е някога...МЕЧТАЙ!!!Във всеки момент които ти е предоставен ти трябва да мечтаеш,всяка секунда от живота...но си отваряй очите,за да не пропуснеш Момента!!!