Постинг
01.12.2007 21:46 -
ако можехме
А ако мислехме по-различно...Ако човешкият мозък беше различен...Странно е.Помниш всяка минута,всяка секунда мъка.Помниш най-малките детайли от миговете в които си тъжен...А не помниш...Не помниш усмивките,радостта,щастието...
Лесно обвиняваш съдбата,затова че ти е отнела някой.Обвиняваш я,че си останал сам.А ако просто се обърнеш към спомените...Там където отново можеш да изживееш радостта,пак можеш да видиш усмивките...Боли!Боли когато го правиш.Боли когато осъзнаеш,че никога вече няма да видиш този човек,няма да го прегърнеш и да бъдеш с него.Но все пак болката си заслужава, когато пак,макар и само чрез спомените,можеш да видиш усмивката...
Ако помнехме доброто,така както лошото...нямаше да има тъжни хора на този свят.
Ако давахме на хората усмивките с които искаме да ни запомнят,нямаше да има насилие.
Ако подавахме ръка,винаги когато можем,нямаше да има самота.
Ако виждахме щастието,дори и в малките детайли,нямаше да искаме да умрем.
Ако само можехме...да се радваме на малкото оставащо ни време.
СВЕТЪТ ЩЕШЕ ДА Е ПО-РАЗЛИЧЕН!!!
Лесно обвиняваш съдбата,затова че ти е отнела някой.Обвиняваш я,че си останал сам.А ако просто се обърнеш към спомените...Там където отново можеш да изживееш радостта,пак можеш да видиш усмивките...Боли!Боли когато го правиш.Боли когато осъзнаеш,че никога вече няма да видиш този човек,няма да го прегърнеш и да бъдеш с него.Но все пак болката си заслужава, когато пак,макар и само чрез спомените,можеш да видиш усмивката...
Ако помнехме доброто,така както лошото...нямаше да има тъжни хора на този свят.
Ако давахме на хората усмивките с които искаме да ни запомнят,нямаше да има насилие.
Ако подавахме ръка,винаги когато можем,нямаше да има самота.
Ако виждахме щастието,дори и в малките детайли,нямаше да искаме да умрем.
Ако само можехме...да се радваме на малкото оставащо ни време.
СВЕТЪТ ЩЕШЕ ДА Е ПО-РАЗЛИЧЕН!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 196
Блогрол
